Резултати на тествани наследници на бележити български родове за мъжка хаплогрупа

Фондация „Българска памет“ осигури спонсорство за тестване на 15 наследници на известни български родове, или с проучено родословие. Бяха поръчани 5 теста Big Y (пълен геном на Y хромозома) и 10 теста 37 STR маркера в компанията FamilyTreeDNA. Резултатите бяха включени съответно към съществуващия към нея Български ДНК проект.

FamilyTreeDNA - Bulgarian DNA Project

Y хромозомната хаплогрупа е определен набор от мутации в нерекомбинантната част на ДНК на мъжката Y-хромозома. Тя се предава от баща на син заедно с всички мутации, натрупани до този момент. Всички негови мъжки потомци  ще споделят собствените мутации в Y-хромозомата, плюс всички предварителни мутации, които са били събрани в поколенията между него и неговата конкретна верига от мъжки предци. Тази функция помага да се идентифицира най-скорошния общ прародител по бащина линия на група мъже и е чудесен инструмент за популационните генетици. Това позволява да се върнем стотици, дори хиляди години назад, докато с аутозомния тест по всички хромозоми достоверното роднинство е ограничено до 200-300г.

 

 

Официалното дърво на хаплогрупите, което се ползва и от научните статии се поддържа от организацията International Society of Genetic Genealogy ISOGG. Тя ползва буквеноцифрови поредици за идентификация на различните подклонове. Тъй като има експлозия от нови открития с въвеждането на тестовете по метода Next Generation Sequencing (NGS), или пълен геном, напоследък се популяризира клонът на хаполгрупата да се отбелязва само с терминалното SNP.

Компанията FamilyTreeDNA, която специализира в хаплогрупните тестове поддържа собствено дърво на У хаплогрупите Y Tree, като ползва резултати от своя тест Big Y, но напоследък включва и резултати от научни статии с открит достъп.
Още една компания YFULL поддържа собствено дърво YFULL Tree. На него се прехвърлят резултатите от пълногеномни тестове освен от FTDNA, така и други компании като  DanteLab и Nebula. Качени са и много резултати от научни статии, както на съвременници, така и от тествани стари кости.
Често дърветата от трите организации не съвпадат в подробностите, в зависимост кои резултати са ползвани и е добре да се участва по възможност на повече места. Много е препоръчително резултатите от тестовете Big Y на FTDNA да се качат и на YFULL

 

У хромозомни хаплогрупи, разпространени сред българите

Съществуват няколко научни изследвания за У хромозомата на българските мъже, като най-мащабното е Karachanak et al. Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry | PLOS ONE

Според него българите принадлежат основно на хаплогрупи разпространени на Балканите и Източна Европа и по-малко в Западна Европа и Близкия Изток. Източно и Средноазиатски хаплогрупи се срещат само инцидентно.

Това са резултатите от нашия проект намесени с червено върху статистиката от изследването на Карачанак.Вижда се, че разпределението на 15 участника в проекта имат сходни честоти с основното българско население – най-много са от групите I2-M423(4) и E-V13(2).

Предвид малката извадка, разпределението по другите хаплогрупи е по-скоро случайно, но все пак има от другите популярни R1a(2) и R1b(2). Има по един участник от по-редките хаплогрупи G2a-L91, I2-M223, J1-P58, Т-М70 и от особено рядката L-M61.

 

1.       Хаплогрупа E-V13

 Хаплогрупа Е възниква в Африка преди около 60000г, а клонът и Е-V13 вероятно в Близкия Изток преди около 8000г. В момента Е-V13 е единственият клон на хаплогрупа Е, разпространен основно в Европа. Предполага се, че той е дошъл в Европа през Балканите някъде през Неолита, но първоначално е бил малък изолиран клон, който не е попадал в тестваните неолитни кости.  Е-V13 има голяма диверсификация и демографско разширение през Бронзовата епоха преди около 4000г, когато се образуват основните големи клонове. Въпреки това не е намерена в тествани останки от това време, може би защото през Късния Бронз, като културата Урнфилд са практикували погребални обреди с кремация, при което е почти невъзможно да се извлече ДНК.

Наскоро за пръв път се доказаха безспорни Е-V13 в останки от траки от Желязната епоха 800-700 пр.н.е, намерени в България. Въпреки разни стари теории за произхода на траките, без съмнение Е-V13 е била основната хаплогрупа сред тях. Тя се разпространява повече през Античния и главно Римски Имперски период и сега се среща в цяла Европа.

Така носителите на Е-V13 в България трябва да са основно наследници на Палеобалканско население като траките, макар някои клонове може да са дошли по-късно с миграции на германски и славянски племена от север.

В момента около 20% от българите са с хаплогрупа Е-V13, като има по-малък процент и от други клонове на хаплогрупа Е като М123, V12, V22, разпространени основно в Северна и Източна Африка и Близкия Изток.  

 

 

MI69297 - наследник на политика Александър Цанков от с.Бреница,Плевенско

Той бе тестван с пълногеномния тест Big Y-700 и бе доказан от подклона Е-FT153512. По щастлива случайност още един българин от с.Бреница си е поръчал съшия тест и излязоха от един и същи подклон. Все пак се предполага, че не са близки роднини, защото се изчислява, че общия прародител е живял преди около 700г. Този подклон е под големия клон E-Z5018, към който са голяма част от българските E-V13. От дървото на хаплогрупите се вижда, че на съседна клонка има участник с произход Македония, а на по-далечни от Гърция и Унгария. Изглежда по-горния клон Е-BY77647 има повече Балканско разпределение, но на паралелни се забелязват участници от Западна Европа. Това предполага за широко разпространение в по-далечни времена, може би още през Желязната Епоха.

 

 На дървото на YFULL клонът Е-60987 не е развит поради по-малкия брой качени проби, но се забелязва участник от Румъния и един българин от Пловдив от научно изследване.

https://www.yfull.com/tree/E-Y60987/

Предполага се, че този клон е широко разпространен в България, но са необходими повече дълбоки тестове за доказване по-прецизно географско разпределение. Съвпаденците по STR маркери, особено по-малко от 67 може да са случайност, тъй като подклона се доказва само с някакъв SNP тест.

 

MI69313 - наследник на известния род Сирлещови от Банско.

Той е тестван само с 37 STR маркера и е трудно да се определи къде точно е на дървото на E-V13. Програмата предиктор Nevgen, която се опитва да предскаже подклона по резултати на доказани със SNP тестове го дава най-общо под  Z16988.

Този клон е разпространен предимно на Балканите и Източна Европа и вероятно той ще попадне под някои от Балканските клонове, има съвпаденци сърби.

https://www.yfull.com/tree/E-Z16988/

Пo-горния клон CTS9320 e широко разпространен в България, като се срещат различни подклонове, но общата честота е по-голяма в Югозападните Балкани, особено сред албанци и македонци, или където се предполага да има следи от техни миграции.

Както се спомена по-горе, за доказване подклона е необходимо е да се разшири до теста Big Y-700 или поне да си поръча E-V13 SNP Pack.

 

2.      Хаплогрупа I2a1b Dinaric или I2-Y3120

 Хаплогрупа I2 е една от най-старите в Европа, като се смята, че е единствената, възникнала на нейна територия още от Палеолита преди 27000г. Нейни клонове, повечето от които се смятат за измрели, т.е. нямащи наследници в съвременно население са намирани в Късно Палеолитни и Мезолитни останки от Западна и Средна Европа. На Балканите е намирана в кости от мезолитни ловци-събирачи от Лепенски вир 8000пр.н.е.

Почти всички клонове на I2a на Балканите в момента, обаче, принадлежат на един късен клон на I2a, наречен още Dinaric. Това е така, защото се среща в най-голяма честота около Динарските Алпи в бивша Югославия. Той е възникнал едва преди около 3400г, вероятно в Средна Европа, но общия прародител на всички Динарци е живял само преди 2100г, Преди изясняване на дървото на Динарците с въвеждането на тестовете NGS, те са били разделяни най-общо въз основа на STR маркерите като Dinaric North (Северни) Dinaric South(Южни). Северните се срещат повече в Средна и Източна Европа, а Южните на Балканите, особено в бивша Югославия.

 

Предполага се, че Динарците са били малък клон в Средна Европа, може би разпространен сред келтски и германски племена, но някак си е подхванат с разселванията на славяните в Ранното Средновековие. При това преживява силен демографски бум и звездообразно разклонение, което довежда до големия му процент в съвременни Балкански и Източноевропейски народи. Преди се спекулираше, че Динарците са били главния клон на траките или илирите, но не само от възрастта на клона, но и с последните открития на стари кости е ясно, че те се появяват на Балканите едва в 9-10 век. Не се потвърждава също, че са били  голяма част от славянската популация на Аварския каганат – няколко унгарски изследвания не откриват Динарци по това време(7-8в.), но това може да се дължи на погребалната практика на ранните славяни да кремират мъртвите. Експлозията на Динарците става очевидна едва когато те масово се християнизират в рамките на ПБД.

I2a Dinaric има 3 големи клона – S17250, където са Южните Динарци, Y4460 и Z17855, които се причисляват към Северните.

Българите са около 20-22% Динарци, разделени почти по равно на Северни и Южни, за разлика от югославяните, където доминират Южните. От Северните доминира клона Z17855, като много по-рядък е Y4460 и някои клонове на S17250, които се причисляват към Северните.

При Южните Динарци големия клон е PH908, под който са всички българи.

 

MI69305 - наследник на Иван Владиков от Неврокоп

Той е тестван с 37 STR маркера и е доказан I2a-Dinaric South. Южните Динарци имат стойност на маркера DYS448=19,  а Северните DYS448=20. Тъй като точното положение на дървото се определя от SNP маркерите, то може да бъде само предполагано от програмата предиктор Nevgen. Според нея, той има само малък процент вероятност да е от подклона А13912, но почти е сигурно, че е под големия клон PH908. Тъй като Динарците са млад клон, STR хаплотипите на различни клонове могат по случайност да съвпадат. Той няма нито един съвпаденец даже на 12 маркера, вероятно принадлежи към някой рядък и още неоткрит клон.

I-PH908 YTree (yfull.com)

За изясняване положението на дървото е необходимо разширение до Big Y.

SM11898 - наследник на Яне Сандански от с.Влахи, Кресненско

Също тестван с 37 маркера и определен като I2a-Dinaric South. Програмата Nevgen го дава по-сигурно към клона Y126296. На този клон типично има разни югославяни, но и доказан българин. При STR съвпаденците, освен югославяни се срещат и поляци, белоруси и италианци, но това може да е случайност.

I-Y126296 YTree (yfull.com)

Необходимо е разширение до BIG Y за определяне на точния подклон.

 

MI69309  – произход на бащината линия от с.Главан, Старозагорско.

Той е тестван  с 37 маркера и определен като I2a-Dinaric North. Програмата предиктор го дава като малък процент към клона Z16971, който е под големия клон S17250. Както се спомена, към този клон има както Северни, така и Южни Динарци. Вероятно по-старaта стойност на  DYS448 е 20, no тя е мутирала на 19 в по-младия клон Dinaric South.

I-Z16971 YTree (yfull.com)

Z16971 е разпространен основно в Източна Европа, има в малък процент и на Балканите, но засега не е доказан друг българин.

Той няма никакви съвпаденци по STR маркери, което изисква дълбок тест като Big Y да се определи къде стои на дървото, защото е вероятно някой неоткрит досега клон.

 

MI69312 - с произход на бащината линия от Радомирско

Тестван  с 37 маркера и определен като I2a-Dinaric North. Програмата предиктор го дава вече с по-голям процент вероятност към клона Z16971.

I-Z16971 YTree (yfull.com)

Има също голям брой STR съвпаденци, някои потвърдени, обаче, под популярния български Dinaric North Z17855. Това може да е случайност  и клона трябва да се докаже с теста Big Y.

 

 

3.      Хаплогрупа  R1a

 Предполага се, че хаплогрупа  R1a  е възникнала някъде в Северна Азия преди около 22-25000г. Тя има по-голяма диверсификация под клона М417 преди 5700г през Бронзовата Епоха.  Не е намерена сред Европейското Неолитно население и определено се разпространява през Бронза с индоевропейците от културата Ямная. На Балканите, включително България, до Ранното Средновековие е намерен само клона Z93, който в момента е по-разпространен в Азия – в Индия, Средна Азия и пр.

 

В момента българите са около 17% R1a, но огромната част от тях са под клоновете, наречени още „славянски“, защото са разпространени основно сред славяноговорящи етноси. Това са клоновете под CTS211(6.6%), Z92(1.6%) и М458(8.2%). Предполага се, че са дошли със славянската експанзия подобно на I2a-Dinaric. Азиатския клон Z93 е намерен само около 0.6%, като може да има остатъци от автохтонно население още от Бронза и траките, както и по-нови пришълци от степите през Средновековието с тюркските народи.

 MI69298  – наследник на Драган Цанков от Свищов

Той бе тестван с Big Y и се доказа под клона R1a/M458//L1029/FTA80794. Почти всички българи под M458 са от големия клон L1029, който е разпространен сред всички славянски и съседни народи. Клонът  L260 е намерен досега в единствен българин и изглежда е много рядък на Балканите.

От дървото на хаплогрупа R1a личи, че подклонът FTA80794 е разпространен по-скоро сред западните славяни, има чехи и белоруси. Намерен е на Балканите и сред румънците. Възникнал е в Късна Античност и без съмнение се е разпространил със славянските миграции. Няма близки съвпаденци българи по STR маркери, изглежда този подклон е по-рядък у нас.

https://www.yfull.com/tree/R-YP444/

 

 

 

 MI69307 – Преполагаем наследник на фамилията Кацеви, родственици на Васил Левски по линия на баща му от село Отец Паисиево (Кочмаларе). За доказване на мъжката хаплогрупа на Левски е необходимо да се тестват повече потенциални наследници от фамилиите Серафимови, Кунчеви, Въльови, които могат да имат връзка чрез дядото на Левски. Женската хаплогрупа на Левски бе установена чрез тест на наследнички по права женска линия на сестра му Яна като Н2а1а.

Димитър Кацев е тестван първоначално с тест 37 STR маркера, но после разширен с пакета R1a M458 Pack. За съжаление, потвърден е само до М458, но показателно е отрицателен за най-големия клон под него PF7521, където са L1029 и L260. Остава да е под клонa BY202471, където има известен брой балканци. Ако се потвърди, това е много рядък клон, вероятно малко разпространен сред българите.

R-BY202471 YTree (yfull.com)

При евентуално тестване на още един наследник по пряка мъжка линия, ако хаплогрупите съвпадат, вероятно това е бащината линия на Левски.

 

Хаплогрупа  R1b

Предполага се, че хаплогрупа  R1b е възникнала някъде в Северна-Централна Азия преди 20-22000г. В момента това е най-разпространената група в Европа, особено Западна, където достига до 70-80%  от населението. В по-малка степен тя е разпространена в Източна Европа, на Балканите, Близкия Изток и Средна Азия. Отделни клонове се срещат и в Африка.

 

 

Хаплогрупа R1b има няколко големи клона – М269, разпространен основно в Европа и Азия, М73, разпространен в Средна Азия и V88, разпространен в Африка и Близкия Изток. R1b се намира за първи път в Европа през Мезолита, преди около 10-12000г, като при ловците събирачи от Железни Врата, Сърбия, но е доказан само клона V88. Сега той се среща само инцидентно в Европа, вероятно от вторични миграции от Близкия Изток. Този клон е намерен и в останки от Неолита – по-специално от кости от Варненския Халколитен некропол около 4500 пр.н.е.

В момента в Европа е разпространен изключително големия клон М269, като се разделя на 2 основни части – клоновете под L11 с е наричат още Западноевропейски, или Атлантически, и под Z2103, които се наричат още Балкано-Азиатски. Клоновете под М269 сигурно са пристигнали първоначално от степите с индоевропейците от културата Ямная около 3000пр.н.е. При оригиналните Ямненци от Русия  е идентифициран точно клона Z2103. Още се спори къде са възникнали Западноевропейските клонове под L11, като се колебаят между Руската равнина и Средна Европа.

В момента около 11% от българите са от хаплогрупа R1b, като най-разпространени клонове са Балкано-Азиатските (Z2103 и PF7562) - 6.2% и Атлантическите(под L11) – 4.5%. Намерени са само отделни редки клонове като Средноазиатския М73, и Южноазиатския R2, възможно е и присъствие на V88.

 

 

 

 MI69299  – наследник на фамилия Вазови чрез брата Кирил (Кирко)

Той е тестван с пълногеномния Big Y-700 и доказан от клона R1b/L2/BY3613. Големият клон L2 принадлежи към Западно-Атлантическите и се свързва с прото келтските разселения в Европа. Той е възникнал в Бронзовата епоха преди около 4500г, някъде в Тирол-Южните Алпи. Присъства при разпространението на Бронзовата култура Камбановидни Чаши и по-късната Халсщат. В момента е най-разпространен в Северна Италия, Швейцария, Южна Германия и Франция. На Балканите може да е свързана и с разселването на келтските племена през 4-3 в. пр.н.е., при което те достигат Южните Балкани и даже Анадола.

 

Вазови, с произход Гръцка Македония на границата с Албания, която тогава наричали Арнаутлука, принадлежат към подклона BY3613. Той е отделен от всички съседни на 3500г, като е възникнал някъде през Бронзовата епоха.  Под него има намерени чехи, но повечето са от Западна Европа. Доказан е още един българин L2 с Биг У, но той принадлежи към съвсем друг клон. В изследването на Карачанак само 2.1% от българите са под U152, на който L2 e основния клон.  Необходимо е да се тестват повече българи, възможно е да се образуват някои локални Балкански клонки при повече данни.

R-BY3614 YTree (yfull.com)

Препоръчително е да прехвърли .bam файла с резултатите си в YFULL, защото там има румънец, тестван с друга компания и може потенциално да образуват нов подклон.

 

 

MI69310 - произход от Родопите, но преселници от Гръцка Македония, Нестрамско.

Той е тестван само с 37 STR маркера, но предиктора го дава доста сигурно като R1b-U106. Този клон е възникнал преди около 4800г. някъде в Северно-Централна Европа и се свързана с експанзията на протогерманските племена през Бронза. Извън този район е разнесен вероятно с германските миграции между 3 и 10 век. На Британските острови се свързва с нашествието на англосаксите, а в България може да е попаднал с миграциите на готите и даже славянски племена, които са били вече измесени с тях.

Според изследването на Карачанак, 1.2% от българите спадат под този клон. Има и няколко българи, тествани по-дълбоко, но попадат под разнообразни клонове, главно с германски съвпаденци. Оказа се, че Табов има и STR съвпаденец от Перущица, с когото бе намерена реална генеалогична връзка – 3-4 братовчеди.

Според предиктора Невген, той може да принадлежи към подклона Z2, където освен германци има британци и скандинавци.

R-Z2 YTree (yfull.com)

Необходимо е разширение с някакъв SNP тест за доказване точния подклон.

 

 

4.      Хаплогрупа G2a

Хаплогрупа G вероятно възниква в Близкия Изток преди около 50000г, но за разлика от „братските“ си клонове I, J и L поне в началото не се разпространява толкова широко. В момента в Европа се среща почти изключително клонът и G2a-P15, който е основния клон на Анадолските неолитни земеделци и се разпространява през Неолита. Той се е появил преди около 16000г. и е тясно свързан с възникването на земеделието в Плодородния полумесец.

Към хаплогрупа G2a принадлежат около 5% от европейците, като тя се среща в по-голям процент само в Южна Европа. Намират се и изолирани случаи на G1, разпространена основно в Иран и Средна Азия, както и G2b, разпространена в Близкия Изток и Южна Азия, но в Европа са основно евреи.

Хаплогрупа G2a има няколко големи клона, като повечето са дошли в Европа още през Неолита, но за някои като L497 се смята, че са се разпространили вторично чрез степите с миграциите на индоевропейците през Бронза, а Кавказкия клон L293/P16 и след Ранното Средновековие. Клоновете M406 и L91 имат повече Анадолска и Южнокавказка връзка и може да са внесени допълнително на Балканите през Елинистични, Римски и Византийски времена.

 

 

MI69301 – Произход с.Злати Дол, Симеоновградско

Той бе тестван с Big Y и се доказа от подклона G2a/L91/ Y140837. Големият клон на G2a L91 прониква в Европа през Балканите още в Ранния Неолит. По-голямо разпространение, обаче добива през Халколита. Известната ледена мумия Йоци от Тирол принадлежи към този клон. В България е намерен в кости от Ранен Неолит, както и по-късно през Ранния Бронз. Тя се среща доста широко и през Късния Бронз, по-специално в останки от Микенската цивилизация.

В България около 5% от населението са хаплогрупа G2a, а 0.9% от тестваните са от клона L91.

Засега той е разделен поне на 3000г. от най-близките си съвпаденци, повечето от които са в Западна Европа, особено Холандия и Германия. Вероятно остатък още от Неолита и Бронза, трябва да  се тестват по-дълбоко други българи, каквито има само предиктвани от този клон. Препоръчително е да се прехвърли в YFULL, където има и грък тестван с друга компания, за проверка дали няма да образуват общ подклон.

G-Y140832 YTree (yfull.com)

 

  

5.      Хаплогрупа I2-M223

Хаплогрупа I2-M223, в миналото известна и като I2b1 и I2a2a също като другите клонове на хаплогрупа I, възниква някъде в Европа преди около 15000 г. Тя се сързва с прото келто-германските народи в Северозападна Европа. Преди това е открита в Мезолитни останки, а през Неолита се среща в цяла Европа, вероятно подхваната от Анадолските неолитни фермери чрез местните ловци-събирачи. През Бронза се намира също в Руската равнина в протоиндоевропейците от Яманая, които я разнасят и на изток чак до Средна Азия и Монголия. Това е единствения клон на хаплогрупа I, който се среща в значим процент извън Европа. В момента е разпространен най-много в Северна Германия, Бенелюкс, Източна Англия и Южна Швеция, но обикновено не надвишава 10%, тъй като старите неолитни хаплогрупи са изместени в значителна степен от R1b от Бронза нататък.

В България е открита още през Неолита в останки от Смядово и Ябълково, през Ранен Бронз - могилите с.Крън, Меричлери, Бели Бряг и др. Изобщо изглежда това е втората по разпространение през Неолита и Ранния Бронз след хаплогрупа G2а.

В момента българите са около 1.7% хаплгрупа I2-M223, като е трудно да се определи в кои исторически периоди са пристигнали отделните клонове, защото има много малко българи с по-дълбоките NGS тестове.

 

 

MI69311 – с произход Радомирско

Той бе тестван с 37 STR маркера и се доказа от хаплогрупа I2-P222/M223. Предикторът Невген го дава преполагаемо под клона S25733, най-вероятно от Балканския подклон Y199158, от който има албанци и сърби.

I-S25733 YTree (yfull.com)

Това е под големия клон Р78, който освен в Северозападна Европа е доста разпространен и в Източна. Спекулира се, че може да е възникнал в културата Ямная и да се е разнесъл с протоиндоевропейците.

Има още един българин, доказан Р78, а друг с Биг У е от подклона BY121765, също под P78, но около него няма Балканци.

Както всички само със STR тестове, необходимо е разширение с SNP Pack или Big Y за доказване на подклона.

  

6.      Хаплогрупа J1

Хаплогрупа J1 възниква някъде в Близкия Изток преди около 30000г. В момента тя е разпространена основно в Близкия Изток и Африка и по-малко в Европа, главно около Средиземноморието. Изглежда преминава през разширение и диверсификация в Източна Анадола и Плодородния Полумесец през Неолита. Европейския клон J1-Z1828 прониква в Европа през Балканите и Кавказ, където е доста разпространен подклона му Z1842.

Най-голяма експанзия през Бронза има, обаче, така наречения Семитски клон Р58/Page08. В момента той има най-голямо разпространение на Арабския полуостров, околните територии в Близкия Изток и Северна Африка сред Бедуинските племена. Р58 е основен клон и сред евреите и ливанците, наследен вероятно от древните финикийци.

Българите са около 3.4% от хаплогрупа J1, като най-много е разпространен клона  P58/Page08 – 2%, а останалите са от Европейския клон J1-Z1828 и някои други, също основно разпространени в Близкия Изток. По всичко изглежда, че наличните клонове сред българите са попаднали много късно у нас, не са намерени през Бронза и даже Железния век. Както и други Анадолски и Близкоизточно групи, изглежда това е станало през Римо-имперски и Византийски времена, когато има по-масови миграции на Балканите от там..

 

 

MI69304 – наследник на известен Карловски род, роднина на Еврлоги Георгиев по майчина линия.

Той бе тестван с 37 STR маркера, като предиктора го дава доста сигурно под големия клон Р58. По-нататък той вероятно попада към подклона Z18293, под който са основно араби и евреи Ашкенази, но има и гърци и италианци. Много вероятно остатък от Римски или Визaнтийски миграции на Балканите. При STR маркерите няма нито един съвпаденец, което затвърждава теорията, че е рядък подклон едва оцелял до наши дни и връзката му с Близкия Изток е по-стара.

J-Z18293 YTree (yfull.com)

Трябва разширение до Big Y да се разбере точно под кой клон попада и времето, когато се е разделил с най-близките си съвпаденци.

7.      Хаплогрупа L-M20

Хаплогрупа L е възникнала вероятно някъде в Западна Азия заедно с „братската“ си хаплогупа Т преди около 40000г.
В момента е най-разпространена в Южна Азия – Индия, Пакистан, също Средна Азия, Кавказ и Анадола. Среща се и в малък процент в Южна Европа, включително България, където са намерени само отделни случаи.
В Индия се среща основно клонът L1a1-M76, a в Пакистан L1a2-M357.  В Средна Азия L1a2-M357 се среща в голям процент сред пущуните в Афганистан и калашите и бурушите в Северен Пакистан. Изглежда оттам е попаднал в по-нисък процент сред туркмени, киргизи, таджики и узбеки.
Клонът L1b-M317 е най-разпространен на Кавказ, Анадола и Южна Европа, особено сред гърци и италианци, но се среща и в Южна Азия.
 

 

MI69300 – произход Габрово

Той бе тестван с пълногеномния тест Big Y-700 и се доказа от хаплогрупа L1b-BY38148. Този клон е наречен още Pontic, защото за първи път е идентифициран в Понтийските гърци и Южнокавказци около източния бряг на Черно море. Както някои други Анадолски и Близкоизточни хаплогрупи, вероятно този клон е внесен в България през Римски или Византийски времена.

L-FTA69531 YTree (yfull.com)

Макар теоретично да има 2 пътя до България - от Кавказ през степите и Анадола-Гърция, той е очевидно по-родствен с Понтийските гърци, разделил се е с тях някъде преди 1700г. В Българския проект има още един българин L1b с произход Югоизточна България, а при Карачанак са намерени само още двама, или 0.2% от българите.

 

 

 

8.      Хаплогрупа T1-L70

Хаплогрупа Т е възникнала някъде в Западна Азия преди около 40000г.

Тя е разпространена в много голям район, но достига голям процент от населението само в Източна Африка. Най-широко е разпространен клонът Т1, където попадат 95% от намерените случаи. Най-голяма честота хаплогрупа Т има в Източна Африка и Близкия Изток, особено около Кавказ. В Европа се среща най-много по Средиземноморието, особено в Испания, Южна Италия и Гърция, но никъде не надхвърля няколко процента. В България е рядка, при Карачанак са 1.6% от българите.
Хаплогрупа Т1 прониква в Европа още през Неолита с Анадолските земеделци. Намирана е на територията на България в неолитни кости от Малък Преславец и халколитни от Варна. Най-известният случай е Златния човек, в гроба на който са открити най-много златни предмети. Те принадлежат към клона T1a1, докато сред съвременните българи се среща повече клона Т1а2, който има по-късно разпространение в Европа и може също да  е дошъл по линия миграции от Анадола и Близкия Изток в по-нови времена. Някои свързват хаплогрупа Т1 в Европа с колониите на Финикийската цивилизация.
 

 

MI69300 – наследник на Найден Геров от Копривщица

Той бе тестван с 37 STR маркера и се определи като хаплогрупа Т1-М70. Предикторът Невген го дава предполагаемо само до големия клон T1a2-L131.

Има няколко българи Т1 тествани по-дълбоко, но попадат под откъслечни клонове, разпространени основно в Близкия Изток.

Той има доста STR съвпаденци, повечето Балканци, но дали попада под някой известен клон може да се докаже само с по-дълбок SNP тест.

T-L131 YTree (yfull.com)

 

Резултатите от тестовете показват, че хаплогрупите в България нямат значително разделение по географски или социален признак предвид вътрешните миграции през Османския период и в по-модерни времена, особено след размяната на население след Балканските войни.